СТАРЦИ В КАФЕНЕТО В памет на Иван Генов ...и все пак времето,

 

СТАРЦИ В КАФЕНЕТО

 

В памет на Иван Генов

 

...и въпреки всичко времето, когато беше млад,
наподобява през вчерашния ден...
Константинос Кавафис

 

 

Забравят за треперещите колене,
а залезът налива вино в празните им чаши
и идват спомените – подивели в самотата си коне –
и те ги яздят и не може нищо отново да ги уплаши.

 

На водопой ги водят, само че са мътни извори сълзящите очи,
юзда ли, изтървана ли лъжичка звънна;
човек наесен може самичък и летен рид да изкачи,
само че към този момент зима е... И всяка заран – все по-сънна.

 

Не се и бръснат към този момент – през днешния ден светът за тях e там,
в напуканото огледало,
и молят се: да не дочакат, да не видят някой ден
по какъв начин – с тях ведно! – и то най-накрая на части се е разлетяло.

 

Деца играят вън и снежна топка – бяла лястовица – нокти
в зида забие. И следващият ездач лети по пътя замръзнал,
по който, самичък повлечен от валкириите към Еден,
ще изоставиш тоя свят нечовечен ти.

 

Кирил Кадийски